The Dream Catcher by Anya Monroe Release Day + Giveaway

The Dream Catcher

by Anya Monroe 

Release Date: 02/19/15

300 pages

Summary from Goodreads:

***Paddle boards, bonfires & bikinis won’t help Penny. She craves the boy from the woods; not knowing she’s already caught in his nightmare. ***

Penny’s nightmare is ruling her life and she doesn’t know why. It started a few months ago, and since then Red Bulls, 5-hour Energy Shots, and Starbucks drive-thru are her lifeline.

When Penny’s parents decide to take their research of a rare Native American cult to a remote cabin for the summer, she's less than enthused.

Then Penny meets Delsin in a clearing in the woods, and her view of the world awakens. Apathy defines her, but Delsin lives life to it’s fullest. A shaman-in-training, he is everything Penny is not.

Each morning she comes to the woods, handing pieces of her heart to him, but when Penny is confronted with her worst nightmare, Delsin asks for a sacrifice Penny didn’t see coming.

Excerpt:   

“Listen, Penny. I know we are different in many ways, but you have this gentleness about you, and I don’t see it in many people. Most of the girls I’ve known are so intense. You are different.”

“So you keep saying.” But I relaxed a bit with his confident words, knowing that he liked me, straight up. “I should probably get back. We’ve been gone for hours.” I thought about Ollie looking for me. I didn’t want him to find me here. I didn’t want to share this place with him. With anyone.

“I know. I don’t want you to get in trouble, on my account.” He stood and took my hand.

He climbed out of the cave quickly, and then gave me his hands to hold, pulling me out easily. His arms were strong and he helped me to my feet. Once again we were on top of the rock, looking out at the woods, breathing in the mid-day air. But Delsin’s eyes were looking above, into the sky, as if searching for something far from his reach, and he raised his hands, too. As if wanting a hand to part from the clouds, to reach out and take him away.

I didn’t stare. I let him have his moment, even though I didn’t understand it. And I looked out, straight ahead, over the trees.

I didn’t know what I was looking for.

“Listen, Penny. I know we are different in many ways, but

you have this gentleness about you,

and I don’t see it in many people. Most of the girls I’

ve known are so intense. You are different.”

“So you keep saying.”

B

ut I relaxed a bit with his confident words, knowing that he

liked me,

straight up. “I should probably get back. We’ve been gone fo

r hours.” I thought about Ollie

looking for me. I didn’t want him to find me here. I didn’

t want to share this place with him.

With anyone.

“I know. I don’t want you to get in trouble, on my account

.” He stood and took my hand.

He climbed out of the cave quickly, and then gave me his

hands to hold, pulling me out easily.

His arms were strong and he helped me to my feet. Once a

gain we were on top of the rock,

looking out at the woods, breathing in the mid-day air.

B

ut Delsin’s eyes were looking above,

into the sky, as if searching for something far from his r

each, and he raised his hands, too. As if

wanting a hand to part from the clouds, to reach out and t

ake him away.

I didn’t stare. I let him have his moment, even though I d

idn’t understand it. And I looked out,

straight ahead, over the trees.

I didn’t know what I was looking fo

Buy Links:

Amazon

About the Author
Anya Monroe likes to write stories and paint words on her walls. She believes in love at first sight and fights for happily-ever-afters. As a wife and mom to six kids, she carves out time to write between carpool pick-ups and date nights because words are her heartbeat. She lives a ferry ride from Seattle and is a total Pacific Northwesterner who drinks chai lattes and wears Birkenstocks and has dreadlocks. She's a cliché, but doesn't mind it. Not even a little.

She documents her lovely-messy life on IG @anyamonroe. Find her there!

Author Links:

  

GIVEAWAY:

a Rafflecopter giveaway

Book Blitz Organized by:

Дякон Левски - рецензия

Колкото и да искам не мога да си кривя душата, филмът на Максим Генчев е красиво заснет, но с огромни проблеми в сценария и изпълнението.

Да започнем с хубавите неща. Симеон играе ролята на малкия апостол добре, макар и да преиграва на места, но Веселин Плачков е звездата, която се справя идеално с ролята, която му е поверена. Допринася към образа на Левски и винаги, когато се появи на екрана, блести. За съжаление, самият Левски се появява във филма за много по-кратко време от очакваното. На това се дължи и липсата на емоционална обвързаност с героя, която до края на тричасовия филм става осезаема.

Главният проблем на филма са множеството сюжетни линии. Режисьорът е преценил, че в дългия филм ще може да разкаже много истории и с това ще впечатли зрителите. Ефектът, обаче, е точно обратният - част от тях остават незавършени до края на филма и, следователно, не впечатляват зрителя. За филм, който се казва "Дякон Левски" човек ще си помисли, че Левски е главният герой. Това е така, но филмът по-скоро следва стила на сериалите на HBO, като "Истинска кръв" или "Игра на Тронове", където има множество персонажи, чиито сюжети текат успоредно и всички са главни. Главният проблем на филма, поне според мен, е фактът, че е твърде наблегнато върху турските герои и техните случки. За български филм, около почти една втора се говори на турски, което не позволява от филма да излъчва патриотизъм.

За нещо, което би трябвало да възхвалява и да показва в най-добрата светлина най-известния ни апостол, филмът не успява да пресъздаде образа му правилно. Искам да отбележа, че това няма нищо общо с актьора, а със сценария. Истина е, че режисьорът не може да създаде версията на Левски, която всеки един българин си представя, но в героя липсваха основните черти, с които е описван. Една от тези черти е оптимизмът му, който го прави тази светла и бодра личност както Ботев го описва "дърво и камък се пука от студ, а той пее ли пее". Друг голям проблем с образа на революционера е, че нито една от култовите му реплики като "Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя - губя само аз
ако изгубя, губя само себе си!" не присъства.

Героят на Левски понякога е представен приемливо, но през повечето време - изключително зле. За герой като него този филм е подигравка. Представен е като един човек, който просто е говорел и нищо не е правил. Да, имаше няколко силни момента с него, в които има няколко речи, но те са напълно 2 или 3 и това е. Колкото до прословутата реплика "Да ти е*а майката!" не се обидих от нея, защото Левски е бил човек и е нормално понякога да изпсува. Това, което ме обиди дълбоко беше частта със залавянето му. Едва ли не турците тръгнаха да го търсят и веднага го намериха, той не е бягал и не се е дегизирал. А фактът, че просто се предаде ме фрапира напълно. Имаше момент, когато с чук счупиха глезените на Левски, а в следващия кадър ходеше. За съжаление в сцената, когато обесиха апостола не можах да изпитам нищо, въпреки че в продължение на няколко минути гледах как виси на бесилото.

Британският лорд Бонър е персонаж, който няма никакво място във филма. Главната му цел е да търси мощите на св. Игнатий. Чужденецът си служи с български и го говори толкова добре колкото и българин и само обикаляше манастирите. Жената, която се мъкнеше с него пък нямаше абсолютно никаква цел. Просто беше там…

Ботев, от друга страна, е единственият герой, към когото изпитах някаква симпатия. Толкова е позитивен и добре представен. Точно лудата глава, която е бил. Видях повече отколкото предполагах от него, което е едно от малкото неща, които ми харесаха във филма.

В тези повече от три часа и половина филм се появят множество персонажи, които не са представени и правят някакви неща, които са напълно несвързани с мързеливо написания сценарий.

Освен Ботев и играта на Плачков ми харесаха режисурата и музиката. Тук ще отворя скоба и ще кажа, че озвучаването, диалога, беше лошо. В част от сцените на филма не се разбират репликите на героите. Гледките и самото движение на камерата ми допаднаха. Музиката беше добра, но все си мисля, че можеха да ползват повече народна музика, освен тъпана и една-две песни. Монтажът не беше добър, защото имаше много непостоянства като факта, че в единия момент виждаш герой в разцвета на силите си, в следващия е ранен и едва живее или по-горе споменатият момент с чупенето на краката на Левски. Изглежда сякаш са снимали много неща и по-сполучливите неща са скалъпени набързо.

"Дякон Левски" е без емоционален филм с мързелив сценарий, който не позволява на зрителя да се свърже с героите, а непостоянстово и накъсаността не дават възможност на зрителя да се наслади на филм с красива режисура, който би могъл да е на нивото на класиката "Време Разделно".

The Madman's Daughter by Megan Shepard Review

The Madmen's daughter circles around Juliet Monreau who lives in London, whose father was involved in some sort of scandal few years ago, when he left, and her mother has recently passed away so she's forced to take care for herself. She works as a cleaning lady, although before she's been rich and all of her friends are different from her. One day when she runs into Montgomery, who used to be part of their household staff and she has not seen him since her dad's disappearance. He tells her that her father is alive and they are working together on a remote island. Soon Juliets finds herself on this island and not everything is as it seems.

The book is fast-paced... sort of. When I picked up this book I was amazed by how fast it moved, but then I started to get disappointed. Every time something interesting is about to happen, it happens and then we're reading her confusion for a couple of pages. I closed my eyes for the first couple of times but it was a constant problem for me throughout the book.

Also the love triangle is weird. You've got Montgomery, who she knows for a very long time and then you've got Edward, who they find in the sea somewhere. It was pretty obvious who she liked more and just there was something about the triangle that spoke... boring. It's nowhere near as sophisticated as the one in Jennifer L. Armentrout's Dark Elements series. 

Nevertheless, the plot is gripping if you leave out the stretching. It is thought-out and there are quite a few questions asked like 'What makes us human?' or 'What makes you civilised' which is both connected to Juliet and the creatures living on the island. Her father pretty much thinks he's a god of the island and can do whatever he likes. There also quite a few twists I did no see coming. The writing is so beautiful and detailed. It really lets you enter this girl's head.

In short, The Madman's Daughter is a good book if you are looking for historical fiction/fantasy/drama and good writing. However, be warned about the weird pacing and strange love triangle.

                                    

                                      Rating: 3.5 Stars