Да започнем с хубавите неща. Симеон играе ролята на малкия апостол добре, макар и да преиграва на места, но Веселин Плачков е звездата, която се справя идеално с ролята, която му е поверена. Допринася към образа на Левски и винаги, когато се появи на екрана, блести. За съжаление, самият Левски се появява във филма за много по-кратко време от очакваното. На това се дължи и липсата на емоционална обвързаност с героя, която до края на тричасовия филм става осезаема.
Главният проблем на филма са множеството сюжетни линии. Режисьорът е преценил, че в дългия филм ще може да разкаже много истории и с това ще впечатли зрителите. Ефектът, обаче, е точно обратният - част от тях остават незавършени до края на филма и, следователно, не впечатляват зрителя. За филм, който се казва "Дякон Левски" човек ще си помисли, че Левски е главният герой. Това е така, но филмът по-скоро следва стила на сериалите на HBO, като "Истинска кръв" или "Игра на Тронове", където има множество персонажи, чиито сюжети текат успоредно и всички са главни. Главният проблем на филма, поне според мен, е фактът, че е твърде наблегнато върху турските герои и техните случки. За български филм, около почти една втора се говори на турски, което не позволява от филма да излъчва патриотизъм.
За нещо, което би трябвало да възхвалява и да показва в най-добрата светлина най-известния ни апостол, филмът не успява да пресъздаде образа му правилно. Искам да отбележа, че това няма нищо общо с актьора, а със сценария. Истина е, че режисьорът не може да създаде версията на Левски, която всеки един българин си представя, но в героя липсваха основните черти, с които е описван. Една от тези черти е оптимизмът му, който го прави тази светла и бодра личност както Ботев го описва "дърво и камък се пука от студ, а той пее ли пее". Друг голям проблем с образа на революционера е, че нито една от култовите му реплики като "Ако спечеля, печели цял народ, ако загубя - губя само аз
ако изгубя, губя само себе си!" не присъства.
Героят на Левски понякога е представен приемливо, но през повечето време - изключително зле. За герой като него този филм е подигравка. Представен е като един човек, който просто е говорел и нищо не е правил. Да, имаше няколко силни момента с него, в които има няколко речи, но те са напълно 2 или 3 и това е. Колкото до прословутата реплика "Да ти е*а майката!" не се обидих от нея, защото Левски е бил човек и е нормално понякога да изпсува. Това, което ме обиди дълбоко беше частта със залавянето му. Едва ли не турците тръгнаха да го търсят и веднага го намериха, той не е бягал и не се е дегизирал. А фактът, че просто се предаде ме фрапира напълно. Имаше момент, когато с чук счупиха глезените на Левски, а в следващия кадър ходеше. За съжаление в сцената, когато обесиха апостола не можах да изпитам нищо, въпреки че в продължение на няколко минути гледах как виси на бесилото.
Британският лорд Бонър е персонаж, който няма никакво място във филма. Главната му цел е да търси мощите на св. Игнатий. Чужденецът си служи с български и го говори толкова добре колкото и българин и само обикаляше манастирите. Жената, която се мъкнеше с него пък нямаше абсолютно никаква цел. Просто беше там…
Ботев, от друга страна, е единственият герой, към когото изпитах някаква симпатия. Толкова е позитивен и добре представен. Точно лудата глава, която е бил. Видях повече отколкото предполагах от него, което е едно от малкото неща, които ми харесаха във филма.
В тези повече от три часа и половина филм се появят множество персонажи, които не са представени и правят някакви неща, които са напълно несвързани с мързеливо написания сценарий.
Освен Ботев и играта на Плачков ми харесаха режисурата и музиката. Тук ще отворя скоба и ще кажа, че озвучаването, диалога, беше лошо. В част от сцените на филма не се разбират репликите на героите. Гледките и самото движение на камерата ми допаднаха. Музиката беше добра, но все си мисля, че можеха да ползват повече народна музика, освен тъпана и една-две песни. Монтажът не беше добър, защото имаше много непостоянства като факта, че в единия момент виждаш герой в разцвета на силите си, в следващия е ранен и едва живее или по-горе споменатият момент с чупенето на краката на Левски. Изглежда сякаш са снимали много неща и по-сполучливите неща са скалъпени набързо.
"Дякон Левски" е без емоционален филм с мързелив сценарий, който не позволява на зрителя да се свърже с героите, а непостоянстово и накъсаността не дават възможност на зрителя да се наслади на филм с красива режисура, който би могъл да е на нивото на класиката "Време Разделно".
No comments:
Post a Comment